Легендата разказва, че „баба Марта“ е жена с нередовно поведение, можете да я видите щастлива, тъжна или ядосана. Много подобно на нейното поведение е месец март в България. Тя също така символизира началото на пролетта и разцвета на природата след дългата зима, в която белият цвят преобладава поради снега. Навсякъде по света хората посрещат пролетта с голяма радост и вълнение, но България е една от малкото страни, които отбелязват настъпването й с толкова грандиозен празник, изпълнен с традиции, чиито корени са в далечното минало на нашия град.

В първия ден на март накъдето и да погледнете ще видите, че всеки българин около вас е с мартеница. Сега се чудите какво е мартеницата? Това е специален амулет, изработен от бял и червен пресукан конец, като за направата му се използва предимно вълна или памук. Защо само бяло и червено? Червеният цвят символизира здраве и изобилие, а белият е чистота и дълъг живот. В продължение на много години тези заплетени нишки представляват две гаджета; Пош и Пенда.

Днес това не са само формите на двамата влюбени, но има и гривни, колиета, пръстени и каквото друго артистично нещо можете да си представите. Мартеницата пази от болести и лош късмет. Приятели и роднини си подаряват мартеници за здраве и късмет през годината.

В миналото българите са закачали мартениците си по всички части на тялото, включително по врата и краката, като понякога това е било свързано дори със социалния статус на човека. Така например неомъжените момичета закачаха мартениците си от лявата страна на дрехите си, неженените момчета ги закачаха на малкия пръст на лявата си ръка, а женените мъже слагаха мартениците си на десния чорап.

Според традицията мартеницата се носи, докато не се види щъркел или цъфнало дърво. Когато това се случи, трябва да отделите мартеницата си и да я закачите на вече цъфнало дърво. По този начин се смята, че ще имате благополучна година.